Eто че зимата дойде и в България, рибата се групира на определени места, а там за да си хванете място е нужно да отидете доста преди същинския риболов. Понякога дори за пристигнеш в 3-4 часът през нощта може да се окаже късно за добро място, където да намериш трофейния клен. За това везните наклониха да търсим зимни кленове в Гърция. Речено-сторено. Разбрахме се с Милен и Жорката – мои приятели – да ходим с една кола. Аз се бях наточил за трофейни кефали, а те искаха резултатен риболов, без значение какви са рибите.

Планирахме да тестваме две места – на едното знаехме, че има доста дребни риби, но другото беше по-интересно за мен, защото бях получил информация, че има трофейни риби над кило. Пътя мина в шеги и закачки, аз не бях ходил от една година по тези места и определено ме сърбяха ръцете за този риболов. Милен и Жорката се настаниха на един нос, на който знаех, че има морунажчета и скобарчета до 500 грама. Аз се заврях в едни драки с потопени дървета с надеждата да хвана някой великан. Мястото изглеждаше перспективно за риболов на клен, а и бях сам – над мен и под мен нямаше кой да вдига гюрултия. Както много пъти съм казал за големи кленаци това е супер важно – да не ходиш по брега и да не стоиш прав – което много рибари пренебрегват, и за това и не ловят.

Малко информация за такъмите

Заради сложното място си бях избрал да ловя с доста добра болонеза Trabucco ATTRACTIVE MINI BOLO! Предпочитан избор е при тежък терен, както беше сега – с дървета над мен. Плувката ми беше от Fast серията на DreamFish с метален кил (проходна) – доста добра плувка за река. Утежнението е от сачми на Трабуко, който са в пълнител (кутийка) от един грамаж. Поводите, който ползвам са 30-40 см дълги на Трабуко от серията Super Elite Fluorine – уникално меко и здраво влакно, издръжливо на драскания и наранявания. За кука се спрях на номера 10-12 като слагах по 5-6 или дори 7 бели червея.

Премерих дълбочината, която се оказа около 2-2,20 м. Докато си подготвях нещата стрелях и бели червей с идеята да пораздвижа кленовете и когато съм готов за риболов, да са готови и те. Разпънах кепа и живарника за да не цопам после и да не ги плаша, и така не усетих кога съм станах готов. Още на първото изтичане заших един клен около 0,800 – 1,200 кг. След това имах малко затишие – около 10-15 минути – и дойдоха на куката две бебенца около педя, който директно пусках с уговорката пак да се видим като пораснат. След тях дойде изненадата – много леко потапяне, засичане и ме обзе чувство, че рибата ще е голяма. За жалост влезна в средата на реката и оплете линията. После е ясно – скъсах всичко и айде нова линия-нов късмет. Плувка, кука, отежнение като през цялото време не съм спирал да стрелям червей, за да не се разотиде тайфата в реката.

Треперех, знаех че са там, а аз правех линия… уникално просто. Направих я, подадох и… нова риба над кило! Е няма такъв кеф! Направо се… Подавам отново и хванах… храста над мен. И хайде пак – цялата линия замина. Полудях от нерви да се е.. в невалния. Събрал съм трофейни риби и вместо да ги вадя аз правя линия след линия. Издивях от нерви. Ако на всеки клен губя по плувка, няма страшно, имам 50 плувки в кутията, но ще го закъсам с оловото – значи трябва да внимавам.

Направих новата линия, подавам и клен над кило и половина – уникална риба! Главата на кепа на Трабуко е уникално бърза, лека, просто няма аналог на пазара. Казах си – сега е ред на плувката  – хахаха, извратена работа, но адреналина е уникален! Да, но за изненада не скъсах и хванах още два клена около килограм и нещо. На следващото ударих джакпота – риба, която бавно тръгна по дъното. Ето го си казах и настръхнах. Трябваше да внимавам да не отиде в средата, в закачката, и да не оплета над мен в шипката. Борбата продължи над 15 минути и се показа – рибата беше над 1,800 кг. Леко-леко я докарах до кепа и ооооо да! Рибата беше моя! Треперех от кеф – заслужаваше си всичките нерви. После ме зарадваха още една-две риби и след тях ми взе някаква много по-голяма от досегашните… Рибата тръгна към средата на реката, не се усетих и оплетох такъма в дървото над мен. В превъзбудата да откача бързо линията, тя се скъса. В този момент дойде Миленчо и вика  – Ааа, мен ми писна всяко изтичане имам риба, ти хвана ли някоя? Казах му да види в живарника и му омекнаха краката. Каза – Искам и аз такива кленове. Но заради шума или защото седеше прав, повече не излезна голяма риба. Предложих им да се преместим, аз ще им стървя за да хранят и те. Отидохме на новото място – Миленчо се замота, а Жорката застана на място, според мен не особено перспективно.

Аз се разходих и си харесах едно място, но бях решил да не ловя. Жоро започна да вади на всяко изтичане, но рибите бяха по 200-400 грама.  Миленката се чудеше къде да застане, казах му – Ела с мен да хванеш един трофеен клен! Проблемът е, че и той е много шумен, а така големи риби не се ловят. Докато разпъне бях изстрелял 4-5 прашки като мястото беше като нарисувано – под теб няма закачки, а срещу теб – едно дърво. И така и стана на третото изтичане Миленака тресна един великан който го вади поне 15-20 минути. А рибата си беше сериозен екземпляр – 2,180 кг. Жоро застана под него, нагази във водата и всичко приключи. Знаех, че има риби, но Жоро ги уплаши и бях сигурен, че нямаше да излезнат повече. Като стара лисица се разходих и видях, че може да застана под тях и се пробвах наново – за две изтичания имах два морунажа, на третото – клен над кило.

Дойде време да събираме багажа и обратно към България. Но бях доволен – имахме доста риби, и то такива, за който бяхме дошли – големи! Моята най-голяма беше 2,280 кг, но я мерих с главата на кепа, която е максимум 120 грама. Така този риболовен излет приключи и се прибрахме доволни!

Иво Янков